Дим от цигари, разхвърляна стая, рошава коса, размазан грим, сълзи и рок. Това всъщност бе обстановката в нейната стая. Все още изтрезняваща, тя пушеше свита цигара. Сви още една и запали, беше изгубила бройката, беше изпушила толкова много, но не и пукаше.
Искаше да изчезне, исакше да се махне, да отиде нанякъде, да се изгуби...
Искаше да забрави за чувства, мисли, хора даже искаше да забрави коя е. Почти всеки ден се напиваше, само и само да забрави, макар и за малко за абсолютно всичко.
Чувстваше се като изпочупена кукла, която е била размятана из стените на някоя стара къща.
Беше отслабнала, при това много. Не искаше да яде, спеше по много, стоеше до сутринта.
Умът и бе все из нещо, все за нещо мислеше което я унищожаваше, както торнадо унищожаващо всичко по пътя си.
Мразеше се. Толкова много се мразеше, че искаше да разкъса плътта си.
Ето, че идва момента в който едни забравени чувства, събрали прах се появяваха бавно, мъчително и болезнено.
Цялото и тяло я боли, понякога тази болка бе поносима, понякога не, все едно някой и забиваше колове из цялото тяло, а тя бе изгубила гласа си и не можеше да вика.
Ненавиждаше се.
