Анита Борманска.

Името ми е Анита Борманска, сега ще ти разкажа моята история, някой от вас няма да ми повярват и ще ме помислят за луда, но това което ти казвам е самата истина.

Годината бе 1980-та, бях младо 20-годишно момиче, обичащо книгите и природата, бях поканена на бал, но нямах рокля. Затова реших да отида на малка разходка из магазините. Обиколих няколко магазина, но роклите  бяха прекалено претруфени за моя вкус.

Спомням си, бях в един магазин, много стар магазин, който имаше невероятни рокли, интересното бе, че една зелена рокля като магнит ми привлече вниманието. Веднага я взех и се запътих към пробната. В момента, в който я сложих знаех че това е роклята. Излязох от съблекалнята за да се разходя с нея, продавачката беше удивена, беше казала че изглеждам като момиче излязло от книга с приказки. Тогава срещнах него - Стефан Клермон. Строен, със ледено сини очи, черна коса, облечен в сако и официален костюм. Преди да се усетя, той беше застанал пред мен и ме гледаше. Гледаше ме с желание и страст, в момента в който моите очи срещнаха неговите, бях хипнотизирана, чувствах се все едно бяхме само аз и той, погледнах продавачката която правеше сметки и после погледнах пак към него но той вече го нямаше.

Платих роклята и се запътих към дома, не можех да спра да мисля за него, очите, устните, всичко. Чувствах се странно, но в същото време незнайно защо, го исках, представяш ли си, да искаш някой, когото не познаваш дори.

Прибрах се оставяйки роклята внимателно на леглото и започнах да си правя прическа, грим, знаеш нормалните неща, докато се усетя, вечерта вече бе настъпила и почти бе време за бала, облякох си роклята и се запътих към центъра. Беше лято, балът се проведе в центъра на градчето, беше красиво. Хората танцуваха, веселяха се, аз седях на една пейка наблюдавайки всичко това.
Да беше ми скучно, да нямах кавалер, да исках да си тръгна, даже тъкмо се запътих, но някой ми беше хванал ръката и ме спря. Беше той, мъжът когото бях срещнала в магазина по-рано днес. Бях...стъписана, беше в друг костюм, но пак изглеждаше невероятно. Предложи да танцуваме, аз естествено приех. Танцувахме цяла нощ, говорехме си, забавлявахме се, докато не настъпи момента в който трябваше да се прибирам. Предложи да ме изпрати, аз пак се съгласих, беше мил и грижовен, все едно го познавах от години, а не от един ден.
Всичко си вървеше нормално, но по едно време ме бе притиснал към стената и усетих болка, силна болка, не знаех какво става, даже не си спомням какво стана след това.
Не знаех дали са минали дни или месеци, но се оказа че са минали само няколко часа. Стефан го нямаше, а аз някак си се бях озовала в дома ми и леглото. Взех близкото огледало и се огледах, тогава забелязах две точици около врата ми, тогава разбрах, че той ме е убил, но после си помислих че ако ме е убил, как така аз седя на леглото си, бях чувала за вампири, но не знаех че съществуват. И ето че и аз вече съм, разплаках се, не съм го искала, тогава видях на нощното ми шкафче писмо от него, което гласеше: Добре дошла Ана. 

Сън или реалност.

Някой я знаеха под името Гарван, втори я знаеха като дамата с черното кожено палто и еротичното облекло, трети като дамата караща всеки да я желае само с поглед. Но никой не знаеше каква е всъщност, никой не знаеше що за същество е. Така и трябваше, тя не искаше никой да знае за нея, не искаше да повтаря грешката си да се отпусне и да се разкрие.
Никой не знаеше къде живее, какво прави през свободното си време, каква е по характер.
Когато питаха за нея, как изглежда, всеки отговаряше с един и същи отговор: "Невероятна е." 

Пълнолуние. Небето чисто и звездите блестяха, като диаманти. Нашата героиня се разхождаше из улиците с дългото кожено яке, облечена с кожени панталони, корсет и ботуши на висок ток.
Червената и коса, дълга до кръста бе спусната и се вееше свободно, беше си сложила тежък грим, червените и очи блестяха. Огледа се наоколо, чудеше дали от някъде ще се появи някоя жертва. Да, тя е вампир, но не от онези който блестяха и тем подобни, тя беше от първородните вампири, всъщност дъщеря на първородни вампири, но беше избягала, защото родителите и искаха тя да се сгоди с друг вампир от друго семейство за да може рода да продължи. Вече година и половина се скита хранеща се с всякакви мъже и жени, но най-вече свободна.

Репортерът Александър Кроу я търси през тази година и половина, не защото иска да вземе репортаж, но защото постоянно я сънувал. Сякаш тя го вика. Искаше да разбере за нея, желаеше я по някакъв нереален начин. Той е върколак, знаеше че любов между върколак и вампир е невъзможна, но той не се отказва толкова лесно. Той също се разхождаше, размишлявайки над това как да я намери, огледа се наоколо и погледът му се спря на жена с червена коса и дълго кожено яке. Тя също го погледна, разминаха се, но погледите, погледите не се откъсваха един от друг. Двамата усетиха някакво напрежение между тях, нещо което и двамата не са усещали преди. Тя се приближи към него, искаше да погледне настрани, но някак си не можеше, той беше като стъписан, не можеше да повярва, че тя стои пред него, жената която сънува от година и половина.


Гарван извади онази закачлива усмивка и заговори:

- Здравей вълчо. - застана зад него - Знам че съм неустоима, но поне да беше така добър и да се представиш.
Беше стъписан, тя лесно разпозна че е върколак, бавно преглътна и отговори:
- Здравей, вампирке. - обърне се към нея - Знам че си неустоима, но предпочитам ти първа да се представиш.
- Хммм, как позна, че не съм човек?
- Миризмата миличка, миризмата на вампир лесно се надушва. Как позна че съм върколак?
Засмя се. - Миризмата на мокро куче винаги се познава, не съм ти жена, че да ми викаш миличка.

Притисна я към близката стена, приближи се към нея. - Ако не искаш да ти викам миличка, моля да бъдеш така добра да се представиш.
- Гарван.
- Хмм?
- Името ми е Гарван, сега е твой ред.
- Александър, нямаш ли фамилно име?
- Не си ли малко нагъл?
- Хммм, нека да помисля....не.
Гарван се засмя.
- Кое му е смешното?
- Факта че нямам фамилно име, ами ти?
- Защо ти е нужно да знаеш?
- Ти си този който ме попита, мисля че е честно.
- Кроу, Александър Кроу.