Сън или реалност.

Някой я знаеха под името Гарван, втори я знаеха като дамата с черното кожено палто и еротичното облекло, трети като дамата караща всеки да я желае само с поглед. Но никой не знаеше каква е всъщност, никой не знаеше що за същество е. Така и трябваше, тя не искаше никой да знае за нея, не искаше да повтаря грешката си да се отпусне и да се разкрие.
Никой не знаеше къде живее, какво прави през свободното си време, каква е по характер.
Когато питаха за нея, как изглежда, всеки отговаряше с един и същи отговор: "Невероятна е." 

Пълнолуние. Небето чисто и звездите блестяха, като диаманти. Нашата героиня се разхождаше из улиците с дългото кожено яке, облечена с кожени панталони, корсет и ботуши на висок ток.
Червената и коса, дълга до кръста бе спусната и се вееше свободно, беше си сложила тежък грим, червените и очи блестяха. Огледа се наоколо, чудеше дали от някъде ще се появи някоя жертва. Да, тя е вампир, но не от онези който блестяха и тем подобни, тя беше от първородните вампири, всъщност дъщеря на първородни вампири, но беше избягала, защото родителите и искаха тя да се сгоди с друг вампир от друго семейство за да може рода да продължи. Вече година и половина се скита хранеща се с всякакви мъже и жени, но най-вече свободна.

Репортерът Александър Кроу я търси през тази година и половина, не защото иска да вземе репортаж, но защото постоянно я сънувал. Сякаш тя го вика. Искаше да разбере за нея, желаеше я по някакъв нереален начин. Той е върколак, знаеше че любов между върколак и вампир е невъзможна, но той не се отказва толкова лесно. Той също се разхождаше, размишлявайки над това как да я намери, огледа се наоколо и погледът му се спря на жена с червена коса и дълго кожено яке. Тя също го погледна, разминаха се, но погледите, погледите не се откъсваха един от друг. Двамата усетиха някакво напрежение между тях, нещо което и двамата не са усещали преди. Тя се приближи към него, искаше да погледне настрани, но някак си не можеше, той беше като стъписан, не можеше да повярва, че тя стои пред него, жената която сънува от година и половина.


Гарван извади онази закачлива усмивка и заговори:

- Здравей вълчо. - застана зад него - Знам че съм неустоима, но поне да беше така добър и да се представиш.
Беше стъписан, тя лесно разпозна че е върколак, бавно преглътна и отговори:
- Здравей, вампирке. - обърне се към нея - Знам че си неустоима, но предпочитам ти първа да се представиш.
- Хммм, как позна, че не съм човек?
- Миризмата миличка, миризмата на вампир лесно се надушва. Как позна че съм върколак?
Засмя се. - Миризмата на мокро куче винаги се познава, не съм ти жена, че да ми викаш миличка.

Притисна я към близката стена, приближи се към нея. - Ако не искаш да ти викам миличка, моля да бъдеш така добра да се представиш.
- Гарван.
- Хмм?
- Името ми е Гарван, сега е твой ред.
- Александър, нямаш ли фамилно име?
- Не си ли малко нагъл?
- Хммм, нека да помисля....не.
Гарван се засмя.
- Кое му е смешното?
- Факта че нямам фамилно име, ами ти?
- Защо ти е нужно да знаеш?
- Ти си този който ме попита, мисля че е честно.
- Кроу, Александър Кроу.