Безсънна нощ, кутия с цигари и чаша червено вино.

Беше една безсънна нощ,
нощ в която тя не можеше да спи,
нощ в която чуваше само писъците на нейната душа.
Пушеше поредната цигара,
пиеше поредната чаша вино,
до нея седеше бутилката,
празната бутилка без онази алено червена течност.
Искаше още, още да се опияни,
да се опияни до смърт,
не искаше да чувства нищо повече.
Искаше да заспи и никога да не се събуди.
Искаше да се превърне в пепел,
като изгорени страници,
които писателя изгорил, защото музата му е изчезнала.
Плачеше, но нямаше глас да извика.
Страдаше, но не можеше да каже на никой.
Пепелника отново бе препълнен,
препълнен с фасове от цигари.
Искаше да заспи и никога повече да не се събуди.