Тя беше млада ледена кукла, самотна, живееща в голям замък някъде из планината, единственната компания бе нейната котка, също направена от лед. Ако някой излезеше навън, щеше де чуе нейните песни, тейният нежен глас.
Никой не смееше да отиде при нея, хората се страхуваха, че може би ще ги омагьоса и ще ги погуби. Но тя искаше само някой до себе си, някой който да и напомни какво е щастие, някой който да и напомни какво е любов, някой който да и прави комплименти, някой с който да живее за вечни времена.
Един ден, един млад момък решил да проследи найния глас, да намери онова тайнствено момиче, за което всички говорели. Изкачил най-високата планина и намерил тайнствения замък, замъкът направен от чист и недокоснат лед. И тогава отново чул гласът и, погледна към балкона и тогава я зърна, тя не беше момиче, а кукла, но за него тя бе ангел, паднал от небето.
Тя го зърна, усмихна се и влезе вътре, той се затича към портата, тя се отвори и ледената кукла се появи, усмихна му се, приближи се към него и го целуна по бузата. Той се усмихна, но усети нещо, нещо студено, той започна да се превръща в лед, от глава до пети. Изгуби ума си и се превърна в кукла като нея. Те започнаха да танцуват, до края на дните си. И така, малко по малко, ледената кукла взимаше своите жертви и ги погубваше...
Край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар