Вълк самотник.

Имаше един вълк,
вълк самотник, самотник който искаше, да си намери вълчица,
вълчица която да обгръща с ласки и много любов,
да ловува за нея,
да я топли през студените нощи,
да я наблюдава и да и се наслаждава,
да се наслаждава, на нейната красота и чистота.

При всяко пълнолуние, той виеше,
виеше с такава неописуема болка,
че и другите да усетят неговата болка.
Живееше вечно, но го боли,
все намираше, но винаги губеше
винаги губеше и страдаше.

Имаше един вълк,
вълк черен като нощта.
Който бе самотник.
И на всяко пълнолуние, виеше,
виеше от болка и самота,
търсеше своята бяла вълчица, вълчица бяла като луната,
с която да живее вечно.