Анита.

Пълнолуние. Чува се смях, музика, стонове. Някъде из гората, има замък, тайнствен замък, за който почти никой не знае. Ако си вампир и те поканят, значи си голям късметлия.
Нощта е прекрасна, всички танцуват в голямата червена бална зала, из стаята, се чуват стонове, на двойки които правят страстна любов.
Но има едно момиче, което седи на балкона, с чаша кръв и гледа луната, тя е сама, без партньор, нейния създател е бил убит и тя няма с кога да прекара вечността.
Ооо, тя беше с маска, не беше бал с маски, но винаги носеше, носеше онази червена рокля,  която винаги и стоеше добре, тъмната и коса до кръста винаги бе небрежно пусната и носеше онази маска, караща всеки друг вампир да я желае.
Анита се казваше, че идваше на всеки бал, танцуваше, но никой не я грабваше.
Тя бе самотен вампир, търсеща, любов, страст и забава.