Влад.

Коса черна като нощта, кожа бяла като сняг, устни леко червеникави и зъби, по-остри и от скалпел. Беше пълнолуние, луната бе в цвят червена, той лежеше на леглото, по-лу гол, целия в кръв. За него бе поредната вечер, в която той се нахрани с кръв от девствено момиче, да тяхната кръв бе много сладка, като ванилия и карамел.
Живееше в изоставен замък някъде из планините на Трансилвания, никой не смееше да стъпва там, дори и да проявяваше смелост - никога не се връщаше.
Но, дори и да бе 300 годишен вампир, той се чувстваше самотен, самотен защото не си е намерил своята любима, която да люби, да целува, да ухажва и да я обича.Чуваше слухове за едно момиче на име Анита, която била самотна като него. Винаги присъствала на баловете и от слуховете, тя все била с онази червена рокля и маската, привличаща всеки друг. Бе я зърнал само веднъж и бе изненадан от нейната грация, красота и сърце по-студено и от парче лед.
Все чуваше как танцувала, все как разсъждавала, как танцувала, как пеела.
Започна да си мечтае за нея, да я желае, да я иска само за себе си.

- Скъпа Анита, красавице моя, ти ще си единствено моя. - каза той на глас и се засмя, както дявола се смее като вземе някоя човешка душа.