Ти.

Как го правиш, как правиш така че да те искам още и още,
да жадувам за усмивката ти, за целувките ти които оставят следи,
как успяваш да ме накараш да се чувствам сигурна когато те прегръщам,
да се усмихвам истински, да си спомня за тази изгубена моя усмивка.

Ти, ти си това което съм търсила, това което съм жадувала.
Ти ме караш да съм себе си, да съм жива и свободна.
Желана.
Настръхвам когато те видя и чуя гласа  ти.
Настръхвам когато усетя аромата ти, настръхвам когато притисна тяло към твоето.

Когато ми правиш комплименти, аз се просълзявам, не си мисли че е от тъга,
това са сълзи на щастие.

Ти, ти който се усмихваш, когато изръся нещо нередно, ти който ме целуваш с желание,
ти който намерих из мрака който ме бе обхванал.

Чувствам се като роза която се е съживила, защото преди бе увехнала.
Отвори ми очите, за много неща.

Дори и да казваш че си студен, не се притеснявай, аз свикнах и го приех.

Дори и да чакам дълго време, аз ще чакам, защото искам да правя всичко с теб,
искам да усетя нови неща, искам да видя нови неща - с теб.

Как го правиш, да те искам още и още...