Викинги.

Имало някога един мъж - викинг, корабостроител.С дълги рижави коси и брада сплетена на плитки. Бил известен с това, че неговите кораби били най-здрави и издръжливи по време на битки. Но имал най-голямо желание да се бие. Да се качи на своето произведение и да се бие редом със своите събратя.

Така и станало, той се присъединил, жаждата му за битка се увеличила, както и жаждата за кръв.

Тръгнали на поход към югозападните земи. Валяло дъжд, студен пронизващ като игли дъжд, но това не ги спряло. Така битката започнала, биели се цяла година, докато само някой от тях оцелели.

Жената на този викинг през тази мъчителна една година чакала на брега своя съпруг, бременна с неговата рожба. Той бил силен, тя била сигурна че ще се върне при нея и рожбата. Но така и не станало. След като неговите събратя се върнали от тежката битка и съобщили, че той е бил пронизан жестоко в гърба докато защитавал един от тях. 

Тя била съкрушена, плакала по цели нощи, не можела да понесе факта че повече нямаше да чувства неговите ласки. Нямаше да чува гласа му, идеите му за нови, по-добри кораби, неговите мечти. Но има и хубава страна в тази история, тя родила здраво момченце, с очите и погледа на нейния любим, все едно душата му се е пренесла в новороденото. 

Един ден тя отишла на разходка, държейки рожбата. Спря и погледна към небето, казвайки: 

"Нека Один те води в други битки, любов моя и нека пази твоето момче...нашето момче."