Тя бе щастливо момиче,
усмихваше се често,
беше като току що разцъфнала роза.
Тя се радваше на живота,
наслаждаваше се на малките неща,
искаше да види всичко,
да научи всичко.
Искаше да види мистичното, тайнственото,
да усети..всичко.
Тя срещна един джентълмен, мистичен, тайнствен.
Започна да го наблюдава, беше тайнствен и различен.
Влюби се в него, беше още по-щастлива...
Докато един ден, той си тръгна, неусетно.
Тя започна да се променя, изгради стени, стана студена.
Онази роза която бе - увехна.
Тя се превърна в черна роза и си остана така...завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар