Тя слушаше музика, но не метъл или рок, а нежна и красива музика, която я караше да мечтае, усмихна се, но не бе обикновенна усмивка, а детска усмивка, усмивка което се бе изгубила из тъмнината.
Макар, че седеше на стола, тя си се представяше с черно бяла рокля, танцуваща в нощта под звездите. Пееше - въпреки че не можеше, но някак си се чувстваше свободна, свободна от всичко и най-вече...жива. Благодарение на музиката, тя стана на краката си, изчисти се и продължи напред, напред към новото начало, напред към нови запознанства, напред към нещо непознато, напред към нова магия. Косата и се вееше навсякъде, музиката я водеше. Музиката я хвана за ръка и я спаси от пропадане в бездната на самота и тъга.
Тя вдигна глава, сложи слушалките и потъна в магията на красивата музика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар