Огледало

Застанах пред огледалото,
разгледах образа срещу мен,
разгледах онова тъжно момиче,
момиче което някога се усмихваше.

Застанах пред огледалото,
видях един образ,
образ на човек, който изпитва болка,
болка която постоянно носи със себе си.
Болка която убива този образ.

Огледалото показва мен,
човек който някога е бил топъл като слънцето,
а не както сега - студен като зимата.

Застанах пред огледалото и видях себе си,
себе си като 10-годишно дете, не можех да се позная.
Защото това 10-годишно мое аз, някога е имало толкова топлина,
толкова любов, толкова доброта.

Сега като се погледна, пак има любов и топлина,
но таз любов и таз топлина са се скрили някъде из тъмнината.

Застанах пред огледалото,
разгледах образа срещу мен,
разгледах онова тъжно момиче,
момиче което някога се усмихваше.