Нямам си никаква напредстава какво в момента да пиша, понякога музата ми изкривява по един налудничев начин, които даже и аз самата не мога да разбера, затова ще пиша някакви неща, които може би за едни няма да има смисъл, за втори ще е пълна смехория, а за трети ще е нещо безмислено.
В момента ми е някакво никакво, искам да кажа, че просто не знам как се чувствам в момента. Всичко е като пъзел от 2000 парчета върху една маса и не мога да го подредя. Това ме навежда на извода че живота е като един пъзел, отнема си доста време да го подредиш, но през това време стават какви ли не чудесии. Човек да ми се зачуди, защо по дяволите аз размишлявам толкова надълбоко, ще споделя че съм изпадала в депресии...съвсем буквално.
На много хора съм казвала, че предпочитам зимно време, но това не значи че не харесвам другите сезони, родена съм през есента, та да, харесвам и есента. Пролетта е новото начало, а лятото си е като в фурната (ама хич не завиждам на пилетата).
На много хора съм казвала, че предпочитам да съм сама, ако някой от вас чете това, не се обиждай, казвам го не за да те разкарам, понякога човек има нужда да е сам със себе си, за да може да преосмисли нещата. Ако го казвам често, това е защото ми има нещо...което е почти всеки ден, но както и да е.
Чувствата ми са заплетени, като слушалките, когато си ги извадим от джобовете и се чудим как подяволите е станало това. Аз знам какво изпитвам към дадени хора, обаче през последните няколко месеца толкова много простотии направих, че ще ми достави огромно удоволствие ако си ударя главата в стената. Стигаме до извода, че аз съм един пълен нещастен идиот, които действа без много много да мисли...абе въобще не мисля.
Изменила съм се с годините, не само по външност, но и поведение. Това, че се държа по различни начини, не значи че това съм АЗ. Малко, ама наистина малко хора знаят какъв човек съм всъщност. Да, нося маски, свалям ги рядко вече.
Забелязала съм, че съм егаси пичозния карък, пребивам се къде ми падне. Което ме навежда до извода, че всяка кост в костната ми система пука постоянно. (Не, това не е нормално и не е и добре, но съм свикнала).
Не знам какво да правя със себе си, не знам какво ще стане с мен след време, нищо не знам, аз реално не знам какво да правя с живота си. Пак казвам при мен е пълен хаос, имам усещането че след време...аз ще изчезна и почти никой няма да забележи.
*въздиша* Съжалявам, ако някой чете това да съм му изгубила времето, просто реших тук да нахвърлям част от нещата които са в главата ми, просто исках част от тежестта която нося на гърба си малко да олекне.
Да това е част от моите дивотии, благодаря на всеки които е отделил време да го прочете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар