Размишляваше над грешките които правеше, над нещата които казваше, над начина по който се държеше, но основно размишляваше над това какъв човек е била преди и какъв е сега.
Стана от стола и излезе на балкона, навън бе валяло дъжд, погледна небето и затвори очи и в този момент сълзи се стичаха от очите и, в този момент пак започна да вали. Дъжда я мокреше, но прикриваше сълзите и, сълзите в които имаше много болка.
Имаше човек до себе си, които изгуби, доверяваше се на хора, които я предаваха многократно, тя се превърна в човек, в когото не искаше да се превръща, тя стана нещо което не искаше, в нея цареше хаос и война, война която не спираше, война която я убиваше. Беше намерила човек, когото по някакъв начин потушаваше тази война, но по нейна вина тя го изгуби и войната продължи, но много по-жестока от преди.
Отвори очи върна се за да си вземе цигара и я запали, по някакъв неин начин, тя намираше облекчение в цигарите, наблюдаваше дима, който изчезваше и се замисли: Всички ние се появяваме с някаква цел и след като постигнем тази цел изчезваме като цигарения дим.
Не можеше да спи, разхождаше се из стаята като муха без глава, не можеше да си затвори очите, когато го правеше виждаше него.
Изгаси цигарата в препълнения пепелник и седна на земята, беше обгърната от тъмнината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар