Беше един нормален ден, в който всички бяха живнали, някой вървяха безцелно, други се прибираха от някой купон, имаше и хора като нея, които просто си пиеха кафето и пушеха цигари.
След онази почти безсънна нощ, тя не беше себе си, тя се превърна в едно празно нещо, което просто искаше да върне времето назад, но не можеше, никой не може.
Взимаше поука от нещата които е правила, но пак ги повтаряше, затова реши да загърби всякакви чувства и отново да стане студена, но много повече от преди. Започваше на чисто, този път наистина, което значеше, че чувствата са забранени за сега.
Отпи от кафето си, изпитваше някаква странна ревност, всяка сутрин кафето я обгръщаше с топлина, някога и тя е била топла, като чашата кафе.
Запали отново цигара, беше изгубила броя на цигарите които бе изпушила, но не и пукаше особено. Цигарите и бяха неща като наркотик, които я успокояваха.
Излезе навън и се загледа в небето, искаше и се да можеше да има крила и да отлети нанякъде, далеч от всичко и всички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар